Мечтата на мира на Тръмп в Украйна сега трябва да отговаря на руската реалност

Аргументите са добре репетирани и в този момент би трябвало да дават отговор на действителността.

Отначало е 30-дневното преустановяване на огъня е добра вест. Но едно помирение е най-сложната и развалена концепция за този десетилетие спор. И по какъв начин устоя, ще дефинира поддръжката, суверенитета и оцеляването на Украйна.

След евентуално стотици хиляди украински и съветски мъртви, за всяка страна ще бъде мъчно да откаже концепцията за помирение. Москва ще бъде подложен на напън, с цел да покаже, че не е спънка за президента на американския президент Доналд Тръмп за мир на съвсем всяка цена.

Това е сюрреалистично място за окупиране на Кремъл, след три години на дива експанзия и малко публично предпочитание да се приключи войната отвън дипломацията на САЩ-Русия през последните два месеца. За да поддържа илюзията, той е сътрудник на Тръмп в това, съветският президент Владимир Путин евентуално ще одобри някаква форма на мир. Това може да не е неотложно преустановяване на огъня и той може, както е имал Русия преди, да избере първо да забави военните си цели, изключително в региона на Курск, където Украйна е покрай изгоната от Русия, която се организира от август.

Но тогава действителността ще поздрави теорията на телефонната дипломация. Първият мотив, който ще бъде тестван, е, че на Кремъл не може да се има вяра да взе участие в смислена дипломация, както демонстрира историята му, че рядко го прави. The second argument is Kyiv retains maximalist ambitions to regain its territory, and is refusing the freezing of the front lines, as this would mean the likely permanent loss of a fifth of its land, and because Ukraine will likely not re-equip with the same vigor as Moscow and be at a disadvantage when Russia attacks again. Тези хрумвания също ще бъдат провокирани.

Сега обаче е ясно, че множеството украинци се усещат контраатално, с цел да завземат територията, е тресчица, когато главната задача за отбиване на съветските набези е захласната от муниции и дефицит на работна ръка.

Но призрачният песъчинки и безпорядък на тази война е малко евентуално да бъде благ към помирение. Вместо това всяко преустановяване на огъня евентуално ще се трансформира в сложена борба, с цел да разпореди виновност за неговия срив.

Засега главната цел на ръководителя на Кремъл е да продължи да ползва съмненията на Тръмп, че Зеленски е спънка за неговия мир. Путин не може да откаже преустановяване на огъня, без да загуби фиктивното морално високо място. Но точно това е идващото - или по време на всяка пауза във военните дейности - ще дефинира резултата от войната.

Първо, това е изцяло преустановяване на огъня във всички предни линии за цялостен месец. Това единствено по себе си е доста огромен въпрос. През стотици километри и двете страни от години са употребявали ризница, по-късно артилерия, по-късно дронове, с цел да се ловуват злобно, на фона на това, което в този момент се назовава „ цвекло “ - ужасяващият мулч от трупове, изхвърлени в борба - на нулевата линия. Очакването е, че за един месец внезапно всичко това може да спре. Че няма да има неточности. Че никой няма да открие огън в суматоха или да уреди резултати. Това, че готварският газов канистер няма да взриви по простъпка и ще провокира престрелка, която пречупва за непрекъснато мира.

Поради тази причина някои европейски чиновници и Украйна в началото предложиха отчасти преустановяване на огъня на въздуха, морето и офанзивите против енергийната инфраструктура. Техният мотив беше, че това ще бъде по -лесно следено - че нарушаванията ще бъдат по -просто приписани на двете страни. И въпреки всичко този мотив е отритнат в Джеда за нещо доста по-широко. Ако Москва се съгласи, всичко би трябвало ненадейно да спре за един месец.

Почти невероятно е да няма неточности или конфликти. В предишното Русия се е разгледала при дезинформация, Маскировка - машинация като тактичност на бойното поле - както и интервенциите с подправено знаме, когато случаите са проведени, с цел да обезпечат подтик за възмездие. Ще има моменти във всеки месец пауза, където конфликтите с дребни оръжия или ударите на дронове, се оказват невъзможни да се приписват на двете страни като агресор: където Ai-манипулация или подправени сметки или напълно фиктивни произшествия, запълват осведомителното пространство.

Доказателствата за последното десетилетие би трябвало да доведат до скептицизъм и измамата е прелетяла съвсем напълно по един метод. Русия нахлу в Крим през 2014 година, само че се престори, че не е имал. Русия се съгласи на преустановяване на огъня през 2015 година и през първите си дни взе украинския град Дебалцев. Русия съобщи, че няма да стартира пълномащабно настъпление в Украйна през 2022 година, само че го направи. Русия сподели, че първоначално не употребява пандизчии на фронтовата линия, само че в този момент някои от пандизите му са съвсем празни.

Проследяването на Москва би трябвало да е в основата на всяка оценка за това по какъв начин трае всеки мир. За да изтъквам стихотворението, което Тръмп цитира да отбрани враждебната си позиция към мигрантите: „ Познавахте добре, че бях змия, преди да ме заведете. “ Трябва да сме ясни във връзка с задачите на Кремъл. Те няма да бъдат реализирани посредством замразяването на предната линия. Путин се нуждае от по -широка победа, с цел да оправдае загубите дотук и да задоволи пресилената си концепция за опасността, която Западът в този момент му съставлява.

Както Марко Рубио, държавен секретар на Съединени американски щати, сподели за Москва: „ Топката към този момент е в техния съд. “ Това е правилно и възхитително като резултат. Но също по този начин е казусът, че Русия превъзхожда да грабне топката, да я джоба, да разисква разпоредбите на играта и точки загуби преди три сета, преди да твърди, че топката в действителност е била открадната от тях от другия тим.

Белият дом е на път да получи майсторски клас в действителна дипломация на Кремъл. Разрушителните и от време на време ни тъпи способи ни донесоха тук. Ако се ползват в Москва толкоз жестоко и разрушително, те могат да понижат най -голямата опасност за сигурността в Европа след нацистите. Но те също могат да наподобяват прекомерно мимолетни в приложението и прекомерно съществени по обсег, с цел да се оправят с хладната машинация и ледниковото самообладание на Москва.